Phylloxera

През 60-те години на миналия век Phylloxera vastatrix (известна също като Phylloxera vitifolii, Viteus vitifolii, Dactylosphaera vitifolii, Daktulosphaira vitifoliae) е пренесена чрез експериментални лози от източното крайбрежие на САЩ през Лондон в Южна Франция. До 1900 г. по-голямата част от европейските лозя (Vitis vinifera L.) са били или заразени, или вече унищожени. До 1890 г. тази опустошителна зараза не достига региона Шампан в крайния север на страната. Първоначално филоксерата до голяма степен е пренебрегната в Южна Франция. Въпреки това, когато филоксерата най-накрая доказва своя наистина ужасяващ разрушителен потенциал, са изпробвани всички възможни методи за борба. Внесен е дори друг вид въшка (Tyroglyphus phylloxera), която се смята за заклет враг на тази филоксера (но е безвредна за лозите). За съжаление тази въшка не се чувства особено добре в европейския климат и се оказва безполезна. Третирането на листата с химикали като sulphure de carbone (въглеводороден сулфид) изглежда има обещаващ ефект, но в крайна сметка също се оказва неефективно, тъй като засяга само един етап от сложния жизнен цикъл на филоксерата. Това, което лозарите не осъзнават по онова време, е, че на практика нападнатите от тях лози са всъщност два вида филоксера едновременно: листни (gallicola) и коренови (radicicola).

Това, което лозарите откриват по листата, когато лозите им са нападнати, е вече напреднал стадий от жизнения цикъл на филоксерата. Тези (листни) акари смучат по листата и същевременно отделят слюнката си в сокоотводните канали, което от своя страна причинява израстъци (гали) по долната страна на листата. Тези малки гали растат около безкрилите акари (галички) с малък отвор към повърхността на листата. В тези галички пчелите снасят няколкостотин малки, овални яйца с лимонов цвят. След около осем дни от яйцата се излюпват нови млади акари, които продължават да нападат листата на лозата, като отново образуват гали и снасят още яйца. Тази част от цикъла води до три до шест поколения филоксера, предимно през летните месеци. Накрая листата придобиват безжизнен кафяв цвят и опадат. Част от акарите по тези листа се придвижват предварително, докато останалите падат на земята (на този етап акарите са известни като неогалициколае-радициколае).

Веднъж попаднали там, те продължават дейността си върху кореновата система (тези акари вече се считат за радициколи). Подобни обстоятелства в листата сигурно са изнервяли опитните лозари по онова време, но със сигурност не са изглеждали особено тревожни в началото, тъй като подобни паразитни странични ефекти при отглеждането на вино или дори на хмел са били известни отдавна. Те обаче не са осъзнавали, че макар тази листна фаза на филоксерата да е по-скоро незначителна, тези млади лозови акари вече са се настанили и в корените на лозите им, за да презимуват там като какавиди. Освен това (кореновата) филоксера и какавидите са почти незабележими, тъй като приличат на корените по цвят и са много малки (0,7 - 1 mm). През пролетта лозите се съживяват сезонно, какавидите свалят кожата си, смучат по корените, образуват гали и отново снасят яйца. Три до шест поколения филоксери се развиват и под земята. Първоначално кореновата система не се уврежда значително от филоксерата. С наближаването на края на лятото на някои от безкрилите дотогава филоксери им израстват крила. През есента те напускат подземния си дом, заразяват същата лоза над земята или мигрират и летят към други лози, снасят около 5 яйца някъде близо до земята върху лозата или под листата на заразените вече лози и умират. Снесените яйца са малки (мъжки) или големи (женски). Приблизително две седмици по-късно се излюпват нови акари, този път мъжки и женски. Те обаче са предназначени само за размножаване и нямат органи за паразитни цели. Те се чифтосват и майчините акари вече снасят маслиненозелено или кафяво "зимно яйце" (приблизително 0,27 x 0,13 mm), обикновено скрито в процепи в кората на лозата. Това яйце или презимува, скрито в кората, или през същата година може да се излюпи нова (дълга 1 - 2 mm) майчина въшка. Тази въшка се счита за "майка на стъблото" (fundatrix) и се насочва към свежите листа на лозата, като по този начин образува гал, в която се снасят стотици яйца. След това те се превръщат в (листни) акари и цикълът се повтаря. След две до три години лозата умира (предимно поради увреждане на корените) и всички останали акари се прехвърлят на следващата лоза.

Ако лозарят открие симптоми по листата, това обикновено означава, че съседните лози вероятно вече са били заразени от дълго време. Почистването на заразените лози, дори до нивото на корените, обикновено е безполезно. Напротив: то дори може да насърчи разпространението на филоксерата, тъй като тя може да бъде внесена в нови региони чрез пролуки и ниши в инструментите и селскостопанското оборудване (дори през ботушите на работниците или дори в кошниците) при премахването на храстите и корените, например.

Самата филоксера (без "помощ" от човека) се разпространява доста бавно (около 25-30 км/година). Крилатите лозови акари обикновено преодоляват много малки разстояния (при оптимален попътен вятър обаче са възможни и 30 км). Безкрилите акари също понякога се разнасят от вятъра върху близките лози. Мършоядите мигрират и под земята към преплетените корени на други лози. Благоприятните климатични условия (по-топъл климат) подпомагат жизнения цикъл.

Нека обаче се върнем накратко към Шампанското на времето. По-хладният климат означава, че развитието на филоксерата първоначално е бавно. Лозарите в Бордо например вече бяха започнали борбата с филоксерата, което даде на лозарите в Шампан достатъчно време за предупреждение (и опит в борбата с нея). Така че чумата едва ли е била "неочаквана" в Шампан. Поради това на 13 юни 1891 г. се провежда среща на всички лозари в Шампан в Epernay да се изправят заедно срещу новия враг. Въпреки това лозунгът на френските мускетари "един за всички и всички за един" има много малко общо със собствениците на лозя в Шампан. От 25 729 собственици на лозя по онова време само 17 370 се присъединяват към новия "Syndicat de Defénce". Поради това този непълен синдикат едва ли е могъл да предотврати настъплението на филоксерата, но все пак е могъл да го забави донякъде. Междувременно някой във Франция очевидно е разбрал, че лозите, внесени първоначално от САЩ, процъфтяват въпреки филоксерата и че те са до голяма степен имунизирани срещу филоксерата. Поради това е било необходимо да се изкоренят местните лози и в резултат на това се е пристъпило към бързо засаждане на устойчиви на филоксера лозови подложки от САЩ, присадени на местни лози. Въпреки това филоксерата поразява в застрашителна степен неприсадените лози. Към 1910 г. половината от лозята в района на Марна вече са безнадеждно заразени с филоксера.

Следователно за лозарите (не само) в Европа е имало и има няколко възможности за успешна борба с филоксерата. Досега предпочитаното решение в Европа е било и е използването на подложки от устойчиви на филоксера американски сортове лози (например Vitis riparia, rotundifolia, berlandieri, rupestris, lambrusca) с последващо присаждане на европейски сортове лози Vitis vinifera L (присадени лози). Въпреки това се твърди, че различните американски подложки имат различно качество и добив на плодовете на Vinifera. Според доклад в бюлетина за лозарството на окръг Сонома, листата на европейските сортове грозде Vitis vinifera L не са особено благоприятни за филоксерата (вж. препратката към съответния PDF файл по-долу).

Друго решение е отглеждането на американски лози (като добре познатите лози Noah и Isabella).

Американските лози също са успешно кръстосани с европейски лози. В резултат на това са създадени добре познати хибридни сортове като Baco, Delaware и Othello.

Филоксерата се смята за най-голямото нещастие на лозарството във Франция (или в Европа). От друга страна обаче, преди филоксерата Франция е била практически наводнена с множество непълноценни сортове грозде, често разположени на неблагоприятни места. При презасаждането с нови лози от САЩ лозарите са се уверили, че само най-добрите местни сортове грозде в добрите си местоположения са получили тези значителни инвестиции на труд и пари за това присаждане. Филоксерата продължава да бъде и международен проблем за лозарите в Европа и много други страни (включително например по западното крайбрежие на САЩ). Освен това биологията на филоксерата все още не е напълно изяснена. Дори известната НАСА се занимава с тази филоксера. Плашещо е, че вече се говори и за мутации. Следователно битката срещу филоксерата не е дори близо до спечелване.

 

 

 

Обратно към лексикона и речника | Бяхте тук: Phylloxera